При изпълнението на парашутни скокове имате нужда от екипировка – парашут, парашутни очила, висотомер, каска, гащеризон, радиостанция. Освен тези неща, които можете да наемете, трябва да бъдете с подходящо спортно облекло, в зависимост от сезона, и спортни обувки без куки.
- Каска. Обикновено от подсилена пластмаса, но може да бъде и от карбонови нишки или други съвременни материали за направата на каски за парашутизъм.
- Очила. Направени от гъвкава пластмаса, трябва да бъдат чисти и пристегнати добре към главата. Могат да бъдат поставени и върху диоптрични очила.
- Гащеризон. По време на всички скокове е препоръчително да се използва гащеризон, предназначен за тази цел. Освен, че помага да се предпазите от изцапване и ожулвания, спомага и движенията в свободното падане.
- Радиостанция. При изпълнението на първите скокове по време на курса или след дълго прекъсване на скоковете, се изпозлва малка радиостанция със слушалки, посредством която инструкторът ще може да Ви помогне в ориентирането, управлението и приземяването на парашута. Използването й не е задължително, то служи единствено за подпомагане на парашутиста в разчета и приземяването му.
- Висотомер. Прецизен инструмент предназначен за измерване на височина в метри или във футове. Всички висотомери трябва да бъдат калибрирани на „0” преди качването в самолета и в близост до площадката за приземяване. Контролът на височината е изключително важен – не само по време на свободното падане, но и при снижението с отворен купол.
- Парашут. Раницата, която се слага на гърба на парашутиста, се състои от две части. В горната част е поместен запасният парашут, а в долната част – главният парашут. Система от гръден и бедрени колани придържат раницата към тялото на парашутиста. Както главният, така и запасният парашут са тип „летящо крило”. Разликата между тях е в системата на отваряне и би могло да има разлика в броя на камерите, от които се състоят. Обикновено главните парашути са 9 камерни, а запасните 7 камерни, но съществуват и 7 камерни главни парашути.
Камери наричаме отворите на купола, които изграждат „атакуващия ръб” на купола, т.е. откъдето започва да се отваря (пълни с въздух) нашият купол. Камерите са свързани помежду си с отвори за равномерното разпределяне на въздушната струя. От долната част на купола тръгват серия от върви, които стигат до коланите – два задни и два предни колана, които от своя страна са свързани с раницата посредством „системата от три халки” (three-ring release system). Тази система позволява в случай на необходимост да бъде освободен (отцепен) напълно главният купол.
Класическото изтеглящо „парашутче” (hand deploy pilot chute) се намира от дясната долна част на парашута. Към него за изтеглянето му може да бъде прикрепено или кожено топче или пластмасова тръба.
От дясната страна на раницата на височината на гърдите се намира ръчката за отцепка. Представлява възглавничка от червен (понякога жълт) цвят, която е прикрепена към раницата посредством велкро. Служи за отцепване на главния купол в случай на неизправност и нужда от разтваряне на запасния парашут.
От лявата страна на раницата, също на височината на гърдите се намира ръчката на запасния парашут. Най-често срещаните ръчки са метални.
Всички учебни парашути трябва да бъдат снабдени с допълнителна система за сигурност за разтваряне на запасния парашут (RSL – Reserve Staticline Lanyard или Stevens). Тя се състои от малка карабина и лента, които свързват единия от коланите на главния купол със системата за разтваряне на запасния. По този начин, ако се отцепи главният купол, то запасният се отваря автоматично. RSL-а е допълнителна система за сигурност и в никакъв случай не ни освобождава от задължителното изтегляне на ръчката на запасния парашут, в случай на необходимост.
На всички парашути задължително има инсталирана и електронна система за сигурност Cypres, VIGIL или ARGUS. В тези уреди, наречени още AAD (Automatic Activation Device) има инсталирани електронни висотомери и барометри, които изчисляват скоростта на падане и височината, на която се намира парашутистът. При достигане на минималната височина на сигурност (достатъчна за разтваряне на купол), ако парашутистът пада със скорост, надвишаваща границите на допустимото, то значи че няма разтворен купол или същият е само частично отворен. В такъв случай електронната система за сигурност автоматично разтваря запасния парашут. Минималната височина на сигурност е около 300м.
