Бранислав Бранков
Ще започна с кратко представяне на себе си.
От малък съм “свободна душа”. Обожавам да прекарам времето си навън, непрекъснато в движение и сред природата. Обичам да работя с ръцете си. С годините установих също и, че ме прави по-щастлив, когато работата ми има директно положително влияние върху хората.
Като много от свободните души в днешно време, едва завършил гимназия, се затворих в офис по собствен избор. През ученическите си години придобих достатъчни умения в областта на 3D моделирането и анимацията, за да нямам нужда от висше образование и започнах работа почти веднага след завършването си.
Шест години по-късно, все още работех в офис и жално гледах на иронията как като малък твърдях, че “аз на бюро няма да работя! Ще изперкам!”.
Планината, катеренето, бягането, байкът…всичко ме дърпаше навън, но като всички и аз съм вързан към необходимостта да осигурявам месечния си доход и стоях в офиса, с всичките му негативи.
Още през 2011 г. направих първите си два скока от 1000м с принудително отваряне на парашута. Доказах на себе си, че мога. И се върнах в офиса… Но частица от мен беше останала във въздуха. Както ми казаха на летището – “Влезне ли ти веднъж вятър в гъза, връщане няма!”.
Две години по-късно, бях събрал пари за AFF-курса и животът ми започна едно ново, незабравимо и изключително възнаграждаващо приключение.
Още след първия скок знаех – ДА! С това искам да се занимавам, докато съм жив! Адреналинът, свободата, чувството за летене… невероятно увеличеното ниво на осъзнатост и абсолютният душевен мир по време на скок ме вързаха здраво за себе си. Като всеки друг начинаещ парашутист и аз бях безвъзвратно зарибен по “струята”. Звукът от релативния вятър, плющящ в ушите с 200км/ч спря да ме дразни още след първия скок и се превърна в музика за ушите ми. Влюбих се в момента на безтегловност точно след отделяне от самолета… Последващите ускорение и стабилизация в свободно падане… Просто незабравими са!
Чувстваш се ЖИВ! Наистина ЖИВ! И осъзнат. Наясно си, че всяка една грешка се наказва с плащане на най-високата цена.
Височината за отваряне наближава… Дърпаш изтеглящото парашутче и над теб вече е главният купол…
Спокойствие и неизмеримо щастие!
Именно в този момент осъзнаваш, колко е хубав животът и какво в него наистина има значение.
Всеки път след скок, когато се върна в града, няма нищо, което да може да мръдне настроението ми. Никакви дребнави и злободневни проблеми не достигат до мен. Защото просто нямат значение!
Това е началото. След това идва екипният дух. Летящите ти приятели те подкрепят във всичко и непрекъснато те бутат напред в развитието ти. Ставаш член на едно ново и голямо семейство, което се грижи за просперитета на всичките си членове. И ти допринасяш за тях! Те вече не са ти приятели. Те са ти братя и сестри!
А ти продължаваш да скачаш. Връщаш се на струята и овладяваш все по-добре крилото си. Четеш, учиш, упражняваш се, стараеш се, усъвършенстваш се. Новото ти “хоби” те подстрекава да движиш напред и все напред. Инвестираш всичките си време и средства в това да ставаш все по-добър. Работата започва да остава на все по-заден план и се превръща в просто финансова поддръжка на новата ти реализация! Както казваме – “Ако парашутизмът ти пречи на работата – махаш работата!”
Не усещаш, но вече са минали две години. Възнаграден си с над 100 прекрасни скока, научил си невероятно много, но осъзнаваш, че имаш пред себе си една още по-огромна канара от знания, която те чака и трябва да бъде преместена!
Успешно полагаш изпита си за Skydiving Coach и ето на – дошъл е моментът да се отплащаш за даровете, които скайдайвингът ти е дал. Време е ТИ да въвеждаш нови хора в този невероятен, скоростен, адреналинов, интересен, божествено красив и необятен свят на свободното падане.
Най-хубавата част е, че новата ти работа ти харесва! Не! Влюбен си в нея! Спира да е “работа” и става това, което си ти!
Откриваш света на парашутизма по още един, непознат досега начин. Мислел си, че тръпката от “първия скок” си е отишла, но започваш да виждаш и получаваш по още един първи скок с всеки нов ученик. Виждаш как през теб протичат знанията, които дават на учениците ти безопасност… и радост от живота! Виждаш щастливите им лица, виждаш трудностите им по време на курса и последващата им парашутна кариера… И си щастлив!
Щастлив си, че си част от едно огромно семейство и вече се грижиш за него!
През aприл 2016г напуснах офисната си работа. Беше крайно време. Не мисля, че щях да събера смелост, ако в живота ми не се беше появил скайдайвингът.
Парашутизмът ми даде нови смелост и увереност. Показа ми какво наистина има значение и ми даде това малко допълнително побутване, което ми беше нужно, за да променя живота си коренно.
Сега съм скайдайвинг инструктор на дропзоната на Skydive Sofia. Дните ми минават с нови хора, нови усмивки и все нови предизвикателства.
А екипът на летището, типично за тях, откакто останах “безработен” ме подкрепят с две ръце и непрекъснато ми помагат да напредвам и да се усъвършенствам нагоре в стълбицата на модерния парашутизъм.
Ето така парашутизмът промени живота ми. Все към по-добро.
До скоро скачане, приятели!
