Днес си говорим с един от малкото уингсют пилоти в България, и единствен към момента, който е преминал курс и е Wingsuit First Flight instructor, сертифициран да помогне на тези, които искат да полетят с костюм на катерица, както са популярни у нас уингсют – костюмите с криле. За пътя дотук, как се постигат мечтите и какво е усещането да превърнеш тялото си в управляем боен самолет, говорим с Константин Ангелов.
Как започна всичко, как реши, че искаш да летиш?
През юни 2012, без да съм летял със самолет и без да съм скачал в тандем с инструктор, се записах на курса за начинаещи парашутисти в Skydive Sofia. Като малък мечтаех да стана пилот на боен самолет, а като ученик се увличах по парашутизма, тъй като баща ми, който има 10 скока, запали интереса ми да опитам. Допадна ми обстановката на летището и хората, които скачат, а и това беше начин да се боря със страха си от високо. Знам, че звучи странно, но все още го имам.
Как реши да станеш уигсют пилот?
С видеа в мрежата – след като започнах да скачам от самолет, гледах клипове, стана ми интересно и реших, че искам да пробвам. Реално летенето с костюм много се доближава до пилотиране на боен самолет, за което мечтаех – костюмите имат по-малки летателни качества с по-големи динамики на полета, маневреността е по-голяма. Тогава разбрах и какво е необходимо като подготовка – какви умения и изисквания, каква екипировка, кой е пътят, който трябва да следваш, за да се научиш и да не допуснеш фатална грешка. Първо се започва с най-малките костюми, след около 80 скока може да минеш на среден размер и след 200-250 към големите, които реално те превръщат в самолет, но и са по-трудни за летене.
Какъв е пътят от желанието да полетиш до инструкторския курс?
Минимум 200 парашутни скока от самолет за последните две години се искат, за да започнеш да летиш с костюма. Трябва да познаваш тялото си по време на свободното падане добре и да можеш да го контролираш, тъй като движенията ти са ограничени, особено ръцете. В края на 2014 започнах да летя с уигсют, направих над 200 скока, преди да мога да отида на курса. Като Wingsuit first flight instrcutor имам право и умения да помогна на желаещите за техните първи полети с костюма – с теорията, подготовката, екипировката. Тренираме всичко на земята, докато поне два пъти е идеално. Във въздуха обаче всеки носи отговорност за себе си, при летенето с костюм не можеш да помогнеш на другия.
Какво е усещането?
Управляването на костюм с крила е най-близо до птиците, можеш да планираш и усещането е за летене, не за падане. Можеш да правиш салта и свредели, можеш да променяш скоростта и ъгъла на атака, можеш да летиш заедно с други хора във формация. През миналата година бях в Холандия, където направихме вертикална формация от 15 човека, където всеки летеше на мястото си, но всички заедно, точно като ято.
Какво мислиш за тези, които скачат от скали и летят между тях – има хиляди клипове в мрежата, които привличат нови търсачи на силни усещания?
В началото и мен ме привличаше, но вече с опита, който имам, осъзнавам, че ми липсват умения и че рискът там е в пъти по-голям. Докато скайдайвингът (независимо дали с или без костюм) е сред най-безопасните екстремни спортове, бейсджъмпингът е точно на другия полюс.
Може би, някой ден, когато се почувствам готов, ще опитам. Предизвикателството да срещна страха си там е голямо – виждаш в какво можеш да се удариш, скалите са близо, не както когато скачаш от 3500м. Виждаш релативната точка – планината и опасността изглежда много по-реална.
Защо има толкова много фатални грешки при скачането от скали?
Много хора не скачат редовно, а отиват с приятели за 10 дни веднъж или два пъти в годината на подходящо за бейс място и правят по 5 скока на ден. От една страна – претръпваш към опасността, а от друга – нередовното скачане води до загуба на умения. Ако тренираш, се изгражда мускулна памет, а и по-добре е да оставяш време между скоковете, защото така се допускат по-малко грешки.
В парашутизма при една грешка, имаш поне две възможности да я поправиш – така са измислени правилата, докато при бейс скоковете нямаш право на грешки. Според по-опитните от мен, основната причина е прекалено бързата прогресия в тази дисциплина, както и споделянето на видеа – всеки иска да бъде известен.
Ти самият искаш ли да бъдеш ютюб звезда?
Понякога споделям, но не целя да бъда звезда. Не скачам, за да се изфукам след това. Мечтая да ставам по-добър и да мога да предам това знание. Когато аз започнах да скачам, бях въодушевен от моя инструктор и винаги ще си спомням преживяванията ми тогава. Искам да нося същото усещане на хората, които мечтаят да полетят с уингсют.
Има ли много хора в България, които скачат с костюми?
За съжаление не, нямаме уингсют общество, но и до момента нямаше инструктор, трябваше да се ходи навън. Сега, надявам се, ще се развие като спорт, като правила и общност.
Като спомена правила – кой регулира тази дейност?
За скачането от скали няма никакви регулации, такива винаги се появяват при застрашаване на чужди животи и собственост. При скачане от самолет се следват правилата на дропзоната (летището за скокове), основните правила в скайдайвинг инструкцията на международните и национални асоциации и на производителите на костюма. Ако има някакво разминаване, винаги се прилагат по-строгите правила.
Смяташ ли, че в бъдеще това усещане ще бъде достъпно за повече хора?
Няма как да бъде масово достъпно, както е например тандемният скок с парашут, където от теб не се изисква почти нищо. Има опити за тандем с уигсют, където пасажерът пилотира, но той трябва да има умения. Регулативните органи няма как да допуснат нещо толкова рисковано за хора без опит. През есента на 2017г. в Стокхолм отвори врати първият аеродинамичен тунел за уингсют, където всеки може да опита усещането, без предварителна подготовка. Но колкото и време и тренировки да имаш там вътре, не може автоматично да летиш – трябват 200 парашутни скока с натрупан опит във въздуха и приземявания.